До Лондон и назад…

И така, приключението започна с моя приятел Румен Бочев, с когото предприехме едно щуро пътуване до нашите общи приятели Петко и Ваня, които от дълги години живееха в едно предградие на Лондон – Бишъпс Стортфорд, но бяха взели крайното решение да се приберат за постоянно в България, където да отворят нова страница в своя семеен живот.

Планът беше следният – летим с Румен до Лондон и на следващия ден четиримата с Петко и Ваня тръгваме на европейско пътешествие към Ловеч. Щуро, нали?

Ден 1
И така, приключението започна от София, където с Румен се бяхме приготвили да си хванем полета от Терминал 2 в точно уречения час, НО… времето не беше с нас. Изви се страхотна буря, която може би беше и причината полетът ни да се забави с цели 3 или 4 часа…

Времето, което прекарахме в чакане, беше сякаш цяла вечност, особено предвид това, че беше вечер и магазините вече бяха затворили, та нямаше как дори да поразведрим обстановката с по някоя напитчица.

В крайна сметка успяхме да излетим около 11:00 вечерта и след около 2 часа и половина кацнахме на летище Станстед, Лондон. Там приключението продължи, тъй като единият от нас беше с лична карта, а другият с паспорт, но се бяхме наредили на една и съща опашка за проверка.

За жалост го разбрахме едва след като дойде нашият ред – след 1–2 самолета с хора, и естествено късата клечка беше у мен… Затова трябваше да се наредя отново на друга опашка, като през това време бяха пристигнали още 1–2 самолета… След още няколко изгубени часа на летището най-сетне бяхме посрещнати от Петко и Ваня и се отправихме към техния дом, в който щяха да пренощуват за последно в своя английски дом.

Разбира се, когато пристигнахме, не си легнахме веднага, а седнахме на маса да се видим, защото не се бяхме виждали от доста време и това беше един страхотен момент, колкото и да бяхме уморени.

Легнахме си чак към 5:30, а в 10:00 вече бяхме станали.

Ден 2
И така, докато те двамата си оправяха последните багажи за пътуването, а Румен още се разбуждаше, реших да предприема една разходка из техния квартал в опит да заснема някой традиционен британски пейзаж от градската среда на Англия.

Изненадващо времето беше слънчево, изключително приятно, с много красиви цветове и страхотни облаци, като всичко това предостави чудесни условия за фотозаснемане.

Около 12:00 вече всичко беше готово за отпътуването ни и поехме на път в посока граничния град Доувър. Там се качихме на ферибота, който щеше да ни отведе през Ламанша до град Кале, Франция. Това беше едно изключително бързо пътуване, но много живописно, с невероятни гледки и спомени, някои от които не са за интернет пространството. 😀

Пристигнахме в Кале следобед и поехме на път към Хайделберг, Германия, където щяхме да пренощуваме при братовчеда на Петко – Васил. След дълго и уморително пътуване пристигнахме вечерта в германското градче, където, разбира се, Васко ни очакваше с готова маса и така се заформи ново мини банкетче, въпреки умората ни от пътя.

Ден 3
Третият ден от пътешествието беше отреден за гостуване при Васко и разходка из невероятното градче Хайделберг в опознаване на забележителностите му. Всички заедно се разходихме из града, като домакинът ни ни заведе до една изключително красива панорамна гледка над него, откъдето успяхме да добием чудесна представа за мащабите и красотата му.

След кратка разходка в парка останалите решиха да се приберат и да отпочинат, но жаждата ми за пътешествие, фотография и опознаване на непознатото градче ме подтикна да се отделя и да се прибирам сам към дома на Васко.

От хълмчето предприех слизане към стария град посредством изключително красива, старинна фуникулярна линия, която ме отведе право до Хайделбергския замък – едно изключително красиво място с невероятна архитектура. След кратка разходка и фотозаснемане, без да бързам, разбира се, се отправих отново към фуникуляра, за да сляза до нивото на реката в стария град на Хайделберг и да се разходя по тесните улички.

След дълга разходка и тестване на местната кухня и напитки се отправих с градския транспорт към дома на нашия домакин. За щастие, бях учил малко немски и с помощта на приличния ми английски успях да се оправя без проблем с пътуването. А вечерта отново спретнахме хубав банкет, като за изпращане от Германия.

Ден 4
На следващия ден отново беше време за път, като се отправихме към Северозападна Германия, за да оставим Румен, който щеше да гостува там за няколко дни.

Веднага след тази спирка тримата с Петко и Ваня се отправихме на пътуване до столицата на Чехия – невероятната Прага.

Това беше едно доста дълго пътуване, което сериозно ни изтощи, но тъй като шофьорът беше само Петко, аз наблягах на бирите.

И така, в движение успяхме да си намерим къде да пренощуваме.

Ден 5
Следващият ден беше отреден за разходки и опознаване на невероятната Прага. Отправихме се към катедралата „Свети Вит“, разходихме се из двора на Пражкия замък, в който се изкачихме по една от величествените кули до изключително красива панорамна гледка.

Посетихме и църквата „Света Лудмила“, разгледахме множество старинни сгради, пробвахме чешката кухня иии, разбира се, чешката бира – къде без нея?!

Карловият мост беше една от забележителностите, които ме впечатлиха изключително много, и бях твърдо решен, че някой ден ще се завърна в този град отново.

Ден 6
В ден шести отново имаше време за малко разходки из Прага, като, разбира се, използвах времето да поснимам още малко градски пейзажи, докато Петко и Ваня отпочиваха от изморителното пътуване и събираха сили за следващата дестинация.

Някъде по обед напуснахме апартаментчето, което бяхме наели, и поехме на път към следващата ни столица, а именно столицата на Унгария – Будапеща.

Признавам, че лично за себе си не мога да кажа коя от двете столици ми харесва повече. И двете са невероятно красиви и бих обикалял там седмици наред, докато ги опозная добре.

Някъде в късния следобед пристигнахме в Будапеща и, разбира се, отново се отправихме на пешеходно пътешествие по уличките на града.

Разходката започна от Рибарския бастион – едно емблематично за Будапеща място, с уникална архитектура и много история. Там успях да вдигна дрон, за да направя една снимка, като държа да отбележа, че не знаех дали е забранено или не, но по онова време регулациите не бяха толкова строги и можеше да си го позволя, без да се притеснявам чак толкова.

Посетихме и Кралския дворец в Буда, който също изключително много ни впечатли с архитектурата си.

Денят приключи с разходка из стария град по залез, чудесна вечеря и някое друго унгарско пиво.

Ден 7
В този пореден летен ден явно умората надделя над Петко и Ваня и те решиха да отпочинат преди финалните 800 км до България.

Мен обаче още ме тресеше треската за фотография и предприех самостоятелна разходка, за да продължа да засищам интереса си с нови и нови кадри.

Разходката ми беше посветена главно на градски пейзажи, стрийт фотография и случайни кадри с минувачи, но вечерта ме дари с няколко уникални кадъра на Унгарския парламент в Пеща, заради които си струваше абсолютно целият навъртян километраж през деня. Тук заснех една от любимите ми снимки за всички времена, която е и основното изображение на тази блог статия. Колкото и клиширано да звучи – това си беше черешката на тортата!

Ден 8
Последният ден от пътешествието ни започна рано сутринта с отпътуване от Будапеща. Бяхме решили, че до края на деня трябва да сме си в Ловеч – нещо, което Пецата и Ванчето очакваха отдавна с много голям ентусиазъм. Все пак за тях това беше едно своеобразно ново начало.

И така, прекарахме деня в пътуване, шеги, смях и много настроение.

Времето в България, обаче, както и на тръгване, ни посрещна с изключително тежка буря, която направи пътуването много опасно. Особено след като минахме София на път за Ловеч, бурята взе връх и трябваше да се движим с минимална скорост и повишено внимание, въпреки цялата умора, която се беше натрупала в Петко, който шофираше през цялото време.

И така, привечер успяхме да се приберем в родния ни Ловеч – изключително уморени, но и много обогатени от това пътешествие, и ентусиазирани за всичко, което ни очакваше в живота от този миг нататък…

Днес Петко и Ваня вече имат две страхотни дечица, но за жалост все още не съм обработил всички снимки от това пътешествие, за да им ги дам. Хора знам, че няма да ми се разсърдите, но си ви обичам и съм обещал, че до абитуриентския бал на баткото ще съм ги обработил! 😀