По върховете на Рила планина

Отново е лято и е време за пътешествие! Този път дестинацията е Рила планина, като бяхме събрали компания от приятели, както и моята талисманка Акира и нейния приятел – чехословашкия вълчак Рез.

Приключението започна от един къмпинг, в който отседнахме в петък вечер, направихме барбекю, хапнахме, пийнахме и приготвихме раниците за път.

На следващата сутрин се отправихме на пътешествието, като стартирахме от ЦПШ Мальовица. Оттам поехме на преход към нашата първа спирка – хижа Мальовица. Времето беше мъгливо и хладно, но изключително приятно за летен ден. Пийнахме чай навън, закусихме по някой сандвич и се отправихме към първата по-сериозна цел – изкачването на връх Мальовица.

За съжаление, нацелихме мъгливо и влажно време, което направи изкачването хлъзгаво и рисковано, а след като стигнахме върха, почти нямаше никаква гледка по същата причина. Въпреки това беше изключително красиво и мистично, като лично на мен много ми харесва мъглата и мистичното ѝ присъствие.

След като се изкачихме, спряхме за кратка почивка, за да се полюбуваме на гледката, колкото и ограничена да беше тя. Там срещнахме друга група младежи, сред които имаше и колега фотограф, непознат за мен. Решихме да обменим контакти и се оказа, че колегата ме знае от интернет пространството, което беше изключително изненадващо за мен, но и много приятно.

След кратката почивка се отправихме към връх Дамга, по-известен като Вазов връх, а след това изкачихме и връх Додов, устремени към местността „Раздела“.

Оттам поехме в посока хижа Иван Вазов, сгушена под язовир Калин – един от най-високо разположените язовири в България.

И така, след близо 50 километра преход за деня, капнали и с последни сили, стигнахме до въпросната хижа Иван Вазов. Оказа се, че е станало недоразумение и в хижата не се допускали кучета, а ние бяхме разбрали друго. Все пак хижарят ни допусна в една голяма туристическа спалня на приземния етаж.

Хижата беше доста интересна, с някои странности, но беше впечатляващо, че имаха собствена жива бира и вкусна храна.

Имахме и един неприятен момент с кучето на хижаря, което беше женско и нападна моето, но за щастие всичко се размина без травми и наранявания.

И така, преспахме добре и отпочинали, с нови сили се отправихме в обратната посока към „Раздела“. За да не се връщаме по същия маршрут, предприехме пътуване през „Зелени рид“ – един изключително красив и живописен маршрут, който разкриваше невероятни гледки пред нас. От дясната ни страна, в подножието, оставаха Урдините езера, в далечината се виждаше масивът на върховете, които бяхме преминали предишния ден, а отляво на пътечката ни бяха Седемте рилски езера. Един наистина магичен маршрут, който бих преминал още хиляди пъти!

За кучетата цялото това пътуване и всички тези километри бяха огромна радост и свобода, като не спираха да тичат, да се гонят и да играят. И при нашите 50 изминати километра в първия ден, не мога да си представя колко бяха изминали те, след като постоянно тичаха около нас.

И така, пътеката на Зелени рид ни отведе до една много красива иглолистна гора, а оттам и през хижа Вада, за да осъществим впоследствие и пълния кръг към ЦПШ Мальовица.

Един страхотен уикенд с много навъртяни километри, пълна душа с гледки и пълна памет на апарата с кадри. Какво повече му трябва на човек?